Какво остава

Какво остава
за нещастника осъзнал
скръб и печал?
Вечна забрава.

Какво остава
за охлюва смазан?
Черногледа представа,
че е безпричинно наказан?

Какво остава
за моя милост - скелет без воля?
Съзнание ужас създава,
че небеса за покоя
безплодно ще моля.

................

През утрото ранно
поглеждам градчето нощно развратно

и завиждам ужасно
за това щастие - непознато-прекрасно.

............................

Увяхналото цвете веч не цъфти,
нито дишат късметлийтие - мъртъвци.

Свобода не виджат очи
на убийци-затворници.

..............................

Безжизнена птица
от червеи изядена.

Ужасено с нея
със Тъга-Царица
безпощадно мъртвея
и досадно живея.

........................

Богиня

Кърваво-червени небеса,
смилете се над моята тъга !

Аз знам Богиня една,
сладострастна,

кошмарно прекрасна -
това е Смъртта.

При мене нея пратете
и в съпружеско лоно нас заковете.
..............

С мене в тъгата бъдете
или безмилостно мрете,
докато пред двете
порти на Бляна ревете!
...............

Мола те, удави се
в сълзите,

които аз съм изридал!
С пъклената кал

задави се
и във вечен сън унеси се!
..........

Чудовищна жар
да те изгори.

Небивал пожар
в гърдите ти

да се възпламени
и Живота-Звяр

да не се смири!
...............

Мъка спотаена
нека разпори ти корема

и черва да се пилеят,
мъртвите коси да се веят.
............................

Красиви спотаени слова
искам да изрека,

но знам, че от мои уста
не желаеш и дума една.
...................

Блян позорно умря
и остана ми едничка Смъртта.

Така безпардонно Скръбта
превзе изтерзана душа.

Не зная друго сега
освен чувството на умряла звезда.
...................................

Вас навярно ви дразни,
че така омразни

и някак си празни
са словота ми еднообразни.