Нека тези, които са оскърбени от хора, които обичат, и безнадеждно плачат за това, да бъдат водени от Неизбежната Богиня Смъртта, ако тук не намерят покой. Нека завинаги да вкусват сладките плодове на Покоя във вечната Забрава.

Нека техните сълзи да не достигат повече земята, да не измиват лицето им.

Тези, които са се борили за чуждата любов, но горчиво отхвърлени и низвергнати, нека получат отплатата, която им се полага. Няма смисъл да продължават теглата им. Нека Вселената се смили.

Нека повече да не заспиват всяка нощ, унищожени от собствения си плач, и да не се събуждат със слънцето, което студено ги опожарява с лъчите си.

Нека тези, които нямат сили, да бъдат предадени в нежните и безкрайно топли, галещи ръце на Смъртта.

Най-вече това го желая за себе си.

Моля небесата да се смилят над всички ни.

Милан Платонов