И нощта към мене зла е,
и утрото утеха не вещае.

И душата огорчена,
от грубия свят сразена,

и останала сама е,
и мъртвешки тя блуждае.

И ужасен час за мене пак удари -
проклинам ви, щастливи твари!

...........................

Докрай дописан е редът,
извървян е слънчевият път.

Вече изпята песента.
Аз презрял света,

една-едничка остана ми Скръбта,
най-вярна ми е само Тя.

..................

Тази, която ти е неземно мила,
по-добре да не си я била родила.

От душата ми щастлива
сътвори руина унила.
..........................

Моят дух позорно той паднал,
останал без сакралния идеал

и всичко, за което бях плакал,
и всичко, което бях гордо изживял,

потъна в бездна на ярост и печал.
Ако можех, бих нашия свят махнал.

....................................

И срамежливо лее се дъждът
над моя скръбен кът.

Ако можех бих строшил зъба
на тази, която проля ми кръвта.
.......................

Дъждът над този сив и безразличен град вали и измива греховете ни, но те накрая с нова сила ще се върнат в умовете ни.

Милан Платонов