Постинг
25.06.2019 21:19 -
В дъжда
Автор: betweentwoworlds
Категория: Лични дневници
Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2019 21:21
Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.06.2019 21:21
И нощта към мене зла е,
и утрото утеха не вещае.
И душата огорчена,
от грубия свят сразена,
и останала сама е,
и мъртвешки тя блуждае.
И ужасен час за мене пак удари -
проклинам ви, щастливи твари!
...........................
Докрай дописан е редът,
извървян е слънчевият път.
Вече изпята песента.
Аз презрял света,
една-едничка остана ми Скръбта,
най-вярна ми е само Тя.
..................
Тази, която ти е неземно мила,
по-добре да не си я била родила.
От душата ми щастлива
сътвори руина унила.
..........................
Моят дух позорно той паднал,
останал без сакралния идеал
и всичко, за което бях плакал,
и всичко, което бях гордо изживял,
потъна в бездна на ярост и печал.
Ако можех, бих нашия свят махнал.
....................................
И срамежливо лее се дъждът
над моя скръбен кът.
Ако можех бих строшил зъба
на тази, която проля ми кръвта.
.......................
Дъждът над този сив и безразличен град вали и измива греховете ни, но те накрая с нова сила ще се върнат в умовете ни.
Милан Платонов
и утрото утеха не вещае.
И душата огорчена,
от грубия свят сразена,
и останала сама е,
и мъртвешки тя блуждае.
И ужасен час за мене пак удари -
проклинам ви, щастливи твари!
...........................
Докрай дописан е редът,
извървян е слънчевият път.
Вече изпята песента.
Аз презрял света,
една-едничка остана ми Скръбта,
най-вярна ми е само Тя.
..................
Тази, която ти е неземно мила,
по-добре да не си я била родила.
От душата ми щастлива
сътвори руина унила.
..........................
Моят дух позорно той паднал,
останал без сакралния идеал
и всичко, за което бях плакал,
и всичко, което бях гордо изживял,
потъна в бездна на ярост и печал.
Ако можех, бих нашия свят махнал.
....................................
И срамежливо лее се дъждът
над моя скръбен кът.
Ако можех бих строшил зъба
на тази, която проля ми кръвта.
.......................
Дъждът над този сив и безразличен град вали и измива греховете ни, но те накрая с нова сила ще се върнат в умовете ни.
Милан Платонов
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 22
Архив